20 nov 2020, 10:43

Защо си го причиних? 

  Poesía
255 0 0

Когато си мисля за теб, 

всичко онова резонира в съня ми.

Ако си отидеш, няма да съм щастлив,

защото не съм сигурен,

че ще се родя отново без да мога да те обичам.

Но ако любовта ни е била лъжа,

всичко след нас ще е.

 

Аз те пуснах да си отидеш,

но сърцето ми не е на това мнение.

Мислиш ли, че истинската любов, която убиваш, спомените за нас ще заличи?

Ако си моето начало и край?

Всички спомени на сърцето не са токова лоши, защото все още съм жив.

 

Няма слънце, което да победи тъмнината,

нито сълзи да убият болката без теб.

Понякога си мисля, че съм добре, когато не си в мислите ми постоянно.

 

Грешката ми беше,

че ми пукаше твърде много.

Но спомените ми напомнят,

че миналото е истина.

 

Ако успея да преборя времето прекарано с теб ще съм добре, защото всичко останало е руска ролетка с дявола.

 

Никой освен теб не може да ме накара да се чувствам толкова стар на 22.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??