Да пиша - само това ми остана,
то не беше живот, то не беше драма,
то не бяха приятелства, раздели, отрови
и все имаше някой душата да трови.
Да живееш за себе си - така ли трябва?
Да живееш за другите - това е гавра!
Да искаш всичко - да имаш мечта.
Да бягаш от Нищото - живот в тъга.
Да търсиш все нужното - безсмислена цел.
Да виждаш ненужното с очи на орел.
Да можеш, да искаш, да знаеш как.
Защо, за Бога, живеете в мрак? ...