Цяла сутрин небето
грее в слънце и дъжд
и е свежо и светло,
а дъга - изведнъж
се извива в "Надежда",
оцветява дъжда.
Бързам с тебе на среща,
без да сещам студа.
Представи си - ноември!
Аз - по потник! Вали!
А дъгата забавя
бързащите коли.
От небесния купол -
кръщене за цял град.
Закъснявам. Прихлупва
ноемвийският хлад.
Светофарът засича
и усилва дъжда.
А дъгата изчезва
с клаксона на кола.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
без да усещам студа"
Колко е хубаво това чувство ! Прекрасно стихотворение !