6 jul 2007, 8:44

Защото 

  Poesía
571 0 1
Няма да говоря днес за теб,
няма да се боря вече.
Защото откакто си отиде,
сърцето вече не боли,
душата вече не кърви,
много по-щастливи са усмивките ми.
А как ми се иска да видиш поне една,
да разбереш, че съм щастлива,
да не мислиш, че по теб все още рева.
Откакто теб те няма,
заздравя и онази открита рана.

Не те искам обратно,
искам да го запомниш!
Нека това е последното ни сбогом!
Моля те!
Така е по-добре!

Защото
всеки миг по теб лъжа е.
Защото
всеки спомен болка и тъга е.
Защото
всяка секунда в мисъл за теб отнема радостта.

Защото
ти вече носиш само тъга.
Защото
с теб не мога да се смея.
Защото
бях силна, когато от мен се отрече.
Защото
страдах и бях сама, когато имах от теб нужда.

Защото
не искам нищо вече от теб.
Защото
ти отново си болка и тъга.
Защото
ти олицетворяваш отнета човешка доброта.
Защото
сега душата ти е лоша.

Защото
аз няма да съм онова, което бях до сега.
Защото
аз вече съм силна, много по-силна от това... ТОГАВА
Защото
вече не съм сама.
Защото
получих любовта, най-неочаквана на света.

Защото
не мисля вече за теб.
Защото
не сънувам кошмари.
Защото
те забравих.
Защото
ти вече не съществуваш за мен.

И колкото и да пари сега,
колкото и да боли мойта душа,
Сбогом, на една калинка,
отлитаща от моята ръка.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??