11 oct 2017, 21:19

Защото 

  Poesía » De amor
307 0 1

Защото ме сравни със боговете,
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.

Защото ме превърна във изкуство,
разложих се със светлината,
разплисках волно всеки измечтан
нюанс, отново искам да ме нарисуваш.

Защото изкова ме в ювелир,
разтопих се в жила злато,
върнах се към недрата на земята,
за да ме откриеш и моделираш пак!

И пак! 
И пак! 
И пак!
И пак...

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??