Защото Бог така ме е създал

28 oct 2019, 7:59 2024-10-01T01:59:38+03:00

Poesía » Otra

798 1 4

Ранена Есен, още не кървиш!

Обагрени са в жълто пак листата...

Все същото те питам, ти мълчиш

а отговорите нашепва само вятъра...

Разлиствам Те, откривам Те в душата ми,

поникваш като стръкче Бучиниш!

Недостижимо тайнство е за всичките гадатели

как пъстроцветна Есен Ти у мен гориш!

Така обичана стихия е Морето...

И аромата на кафе и шоколад...

Върни ме моя Есен там където

Отново ще ме стигне звездопад!

Обичам тъй Живота, Любовта

и полетите, висотата на орела...

Кипи у мене истинска страстта

и си остава жива, щурава и смела!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.