Той не кисне умислен на трона,
а работи на смени във фабрика.
Не сияе прекрасен на коня -
сутрин рано се качва на "Варбург"-а.
Той не идва от приказно царство,
а от малка панелка в "Ситняково".
Няма шут и несметно богатство.
И през зимата мръзне във влакове.
Той не прави за мен серенади
под балкона във нощи копринени.
Не пирува, когато е гладен -
уморен се реди в магазините.
Той не ходи на лов за елени,
не спасява Снежанки задавени.
Но заспива усмихнат до мене
и закуска във събота прави ми.
Не с корона, а с шапка от вестник,
че таванът е прясно боядисан.
Не е принц, но за мен е чудесен...
Много просто! Защото е истински.
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados