Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че съм като тебе.
Измислих си небе и го затворих,
със вход, единствено за... просветени.
Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че съм като тебе.
Не са ми нужни думи да говоря
и да прощавам нечие неверие.
Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че на теб приличам.
За най-достойния за мен, смирено-гордия,
сковавам кръст. Защото го обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse