25 jun 2021, 13:06

Защото си жив 

  Poesía
830 12 21

Ще ме чакаш на пустия бряг,
ще ме чакаш, но все е напразно.
Аз ще идвам със всяка вълна -
разпиляна, невидима, жадна.


Ако чуеш как тихо свисти
нежен вятър през твоите длани,
значи искам да кажа "прости",
значи искам да кажа "не чакай".


Оплаквачка на гроба ми спи,
ти не идвай, недей да ме жалиш.
Просто тръгвай, не спирай, върви!
Няма как от смъртта да ме пазиш.


След четиресет празни луни,
след  четиресет стъпки далече,
ти ще любиш, защото си жив -
с мен животът не свършва, човече.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??