10 mar 2024, 16:17  

Защото свикна да е тиха, саможива 

  Poesía » Otra
268 2 4
Копнежът неин в сив темел вграден е,
денят е златна клетка. В нощ без брегове
при отлив само е морето до колѐне,
луната с глас на нощна птица я зове.
Съвсем смалена слуша твари невидими,
захвърля всичко земно. Скръб и суети.
Без тяло морно – преживяло триста зими,
сама със себе си говори. Не на ти.
Защото свикна да е тиха, саможива,
словата свои като злато ги скъпѝ.
На Вие си говори. Просто ѝ отива.
И не понася никак дневните тълпи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??