ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ
Аз не понасям пранги и окови.
Вървя след Бога винаги напред.
И нищичко душата ми не трови.
Свободен съм, защото съм поет.
Дете край мене горко да заплаче,
веднага му купувам сладолед.
Дори не чини пукнато петаче! –
свободен съм, защото съм поет.
Ако Жена настигна насред пътя,
ѝ подарявам мъничък букет.
И нищо моя поглед не помътя! – ...