Защото те прогоних...

3 jun 2015, 21:43

Poesía

428 0 1

Защото все те гонех. Не те исках.
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...

Сега високо си от мен, така високо,
че само във съня ми идеш тихо...
Любов изгубена, като сълза на утрото
росиш по клепките ми след събуждане.

Отричах те, прогоних, и проклинах...

Луната още помни стъпките ти звездни,
и устните ми помнят, как обичах
оазисите ти насред пустини жадни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.