Спокойствие...
И само вятърът листата брули,
кара ги тихо да мълвят,
и само щурчета тъжни песни пеят,
преди отновп да се преродят,
и още вятърът вълните гони,
а те в скалите удрят се
и го трошат на пясак.
Редят легенда след легенда
за всяка сълза, която
с водата на морето се е сляла
И моите сълзи солени
с морската вода се сляха.
Прошепнах тихо думи две,
които никога от мен не ще да чуеш,
защото ти не пожела..
Вълните във краката ми разбиват се
и сякаш нож сърцето ми проряза.
Теб няма те, а всъщност има те,
защото ти си вятъра....
© МД Todos los derechos reservados