Заслушвам се в тишината,
красиво в нея да усетя.
Да й изгоня самотата,
пътя с душевност да осея.
В нея много красота се крие,
пълно с вълшебство и копнежи.
Всеки може малко да открие
от своите любовни стрeмежи.
Усещам, до мен сега се приближава.
Без страх! Като истинска богиня.
В нежност себе си да отстоява,
че за любов не е просякиня.
Приказно тъгата тя приспива
с ласката на любовта.
После на пръсти си отива
и оставя капчица сълза.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados