Заспи, тъга, изгаряща ме в нощта.
Ти – бледа, призрачна, невярна –
недей да ме изпълваш и в деня,
сама ме остави с болката коварна.
Заспи, тъга, изпепеляваща сърце ми.
Ти – блуднице на плътски страсти –
не напомняй за ръцете ни преплетени,
за мигове щастливи и прекрасни.
От цвете нежно в повяхнал цвят,
Аз – преобразявам бавно се сега –
безпътна скитам се по този свят,
а душата ми крещи: Моля те, заспи, тъга!