Заспивам топло пухче доброта,
самотно ми е... грозно е, студено,
навсякъде тотална слепота,
в съня ми е кокичено зелено.
И бягам... неразплетена следа,
и бягам... неоткъснато кокиче,
заспaлa във окото със сълза,
в съня си се усмихвам... пак момиче.
Живея там и страстно, там ме любиш,
душата ми, без ласките замръзва,
завиваш ме със обич... в миг се губиш,
зеленото, в съня ми се изплъзва.
Събуждам се... възглавницата пари,
очите омърлушено проглеждат,
денят усмихнат, пак на бал ме кани,
със маски, във които се оглеждам.
Пак будна спя... а ти си тъй далече...
© Неземна Todos los derechos reservados