Заспивам над тялото ти –
тежка съм, като зима...
Ръцете ми са изтръпнали
от предчувствие за студа,
и зъбите ми тракат –
неудържимо...
Заспивам над коленете ти,
подути и гладки са,
хладки,
като коприна...
Заспивам в лятото,
август е…
август е,
а мисля за зима…
Ти си солена на вкус,
солена си,
като морето,
като русалка си –
неспособна
да стъпваш на сушата,
върху напуканата почва
с полените...
Кихаш срещу слънцето,
текат сълзи от очите ти
и си солена на вкус,
като русалка си –
гласът ти –
изхвърлен рапан на плажа…
© Габриела Цанева Todos los derechos reservados