Като картини от недалечното минало,

във време непочувствано, а отминало,

ще спрат безлюдните улици

с желание в нелепост изстинало.

И ние, забравили спомена,

пуснали го на воля със вятъра,

ще се гледаме със злоба принудена

от туй, което сами сме съсипали.

Сменихме със нощта деня,

за да се търсим в ненамиране обречени.

Картини от недалечното минало,

сега във черно облечени.

Пейзажи на чувства потъпкани,

залети с шрапнели от болката.

Стени на плача и надеждата,

на вярата в откровени неистини.

Натюрморт, изтлеял във пламъка,

обречен на бавно изгаряне -

заспиваме и се будим във свят,

димящ във трагично повтаряне.