14 oct 2010, 13:02

Застой 

  Poesía
1512 0 29
Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна,
щом вместо да изпомпва кръв сърцето ми,
съм спряла. . . Рано спряла, а те помня
един такъв, че нищо не усещам
от другото, което ми се случва.
И случва ли се другото изобщо?
Октомври е мъглив и страшно скучен,
когато няма с кой да бъде пролет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??