Засънувах - не са в май звезди,
просто някакъв странник отнесен.
Той пред мене душата откри,
слушах тъжна аз старата песен.
И прегърнах го с дълга въздишка,
сякаш счупих сърцето във мене.
Но по тънката сребърна нишка
бях замислена - живота ми стене...
Посънувах ли - странник в мъглата,
нишка тънка съдбата реди?
Но лечение има - в тъгата
и наяве - блестяха звезди. ...