7 nov 2008, 0:41

Затичах се към синевата 

  Poesía » De amor
1345 0 17
Затичах се към синевата -
небето исках да прегърна,
че широка е душата,
цялото ще го обгърне!
Нека изгревът ме пали -
да горя по жарко пладне...
Вятър да съм, да погаля
тревите на безброй ливади!
На слънцето да съм леглото.
На късни птици - тъмнината...
Затичах се, но се препъна
сред камъните ти душата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??