29 mar 2017, 23:32

Затишието след буря 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
923 1 4

 

Потъват стъпалата ми в пяна,

в пясъка на тези бели вълни,

в ръцете на морето, което ми пее

тихо на сърцето, как плуваме двама.

 

Старите капитани с китара мечтаят.

Младежите звездите ярки рисуват.

Мъжете и жените живота възпяват.

Всички те влюбени неспирно танцуват.

 

Колко прекрасен е топлият бриз на нощта.

Колко щастлив е този край на деня.

Край, който всъщност е новото начало,

безкрай, в който слънцето винаги изгрява.

© Светла Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??