Затвор
Животът ми е празна стая!
Гара без влак и пътници
На безлюден остров, опустяла.
Ден и нощ ли е? Не зная!
Задушавам се между тези четири стени.
Сърцето ми се ускорява,
дробовете ми горят.
Със себе си говоря,
няма кой да чуе моя глас.
И час след час действията се повтарят
в този малък кръговрат.
Този сън ме кара да живея!
Този сън ме освободи!
Затвориха ме тук, за да остарея.
Затвориха ме тук, за да умра.
Затвориха ме тук, за да се посмеят
на страдащата ми душа.
Всеки път сънувам едно и също, свобода!
Не искам да повярвам, че дните ми ще минат
в тази клетка на скръбта.
Ако имах огледало, щях да разбера,
че не съм детето, което влезе с вдигната глава,
а старец, без сили да остане на своите крака.
И колкото и да се боря,
ще намеря тук СМЪРТТА!!!
© Пъсифериан Todos los derechos reservados