Затвор

nightmusic (Мег)
7 3

31 ene 2010, 11:24

Poesía » Filosófica

596 0 1

Закънтя някъде пиано,

разтопи то ледената тишина.

И сърце, в светъл студ сковано,

се обгърна в топла, нежна тъмнина.

Две очи, търсещи надежда,

заскрежени мигли и коси в слана.

В твоя свят аз така изглеждам,

аз – дете на мрака – търся топлина...

Не знаеш ли,

че даже тук ще оцелея,

в този ад, специално сътворен за мен.

Не знаеш ли,

че на инат аз ще живея,

и при нощта аз ще избягам някой ден...

Някой ден...

И звукът на това пиано

ще възвърне скоро мойта свобода.

Виждаш всичко в пламъци огряно.

Аз отлитам на крилете на нощта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.