Забравен, сам,

заключен в затвор -

по-твърд и от стомана,

по-непробиваем и от крепост,

по-необозрим от открито поле.

Затвор без решетки,

затвор без стени,

затвор без таван,

без мръсна тоалетна чиния,

без тясна, изгнила килия.

Затвор без закрита към слънцето гледка,

затвор, в който дишам чистия въздух,

затвор, в който птичките пеят на воля,

живот на свободната заключена воля.

Затвор от хартия.

Хартия, мека и мръсна,

хартия, която лети по-надалече от птици,

хартия, която виждат очите на всички,

хартия, която минава през ръцете на всички,

която изгаря ръцете на всички,

която разлага тела и души,

която убива умове и сърца,

спуква помпи от плът, затрива биодиоди,

която поддържа живота, убива живота,

като го смели и с лекота,

накълца, разкашка, засмуче.

Хартия, която убива, затрива и не спира.

Забрава, самота, безплодие, безумие, разпад -

безплатни са те като чистия въздух и птичата песен,

като мръсната вода и слънчевите, мъртвешки лъчи.

Радост, щастие, мечти, всички зависят

само и единствено от тях-

пари, пари, пари.

Мъртъв на крака, аз виждам

как животът ми се стича

в една-единствена жестока цифра.

Изписана по всяка една зелена тухла

на затвора от хартия.