Затваряш прозореца,

защото е студено,

но по-студено е

в затвореното ти сърце.

Опитваш се да стоплиш себе си,

потъркваш двете си ръце,

но никой не може да потърка

затвореното ти за свят сърце.

С дъха си топъл се опитваш

да сгрееш своите ръце,

но по-добре остави го в себе си,

за да разтопи леда на твоето сърце.

Отиваш до прозореца затворен,

поглеждаш булеварда, пълен с хора,

но всички хора са еднакви,

приятел нямаш си, нали?

Така ще е, докато не замръзнеш,

докато не осъзнаеш мъничко поне,

че прозорецът затворен може да те стопли,

но не и затвореното ти сърце!