Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори,
усмихва се, смирена като мъка,
молитва шепне - нека до зори
да оцелее, в своя собствен пъкъл.
Една любов гранитнтите стени,
затворили сърце богато, крият
и падат малки камъни-сълзи
по вярата и жаждата за „ние“. ...