Обичам да те гледам със затворени очи,
когато си проекция на моето въображение -
как те докосвам с устни и галя със коси,
как се притискам в тебе, нежно спотаена.
От теб, че вкусвам си представям,
и че се опивам с твоя аромат;
че ме прегръщаш да усещам и в омая
ме целуваш, и се изпълвам с благодат.
Желание, страст и любов да чувствам,
че се разливат във всяка фибра в мен;
и всяка клетка, нерв и мускул
те жадуват и оставам в този плен.
Не искам този блян да свършва,
не искам край да имат тез мечти.
Със тях се храня и просъществувам,
а тях ги има само при затворени очи...
© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados