Затвори очи, тази вечер искам да целуна
останалите белези по
тялото,
неотболялите ти рани
от живот,
отворения крясък на душата
и тихо
до съня ти да приседна невидима, но значеща
за теб
и песен за Любов да ти запея,
та всички
болки в теб да отболят...
Умората ти с устни да отнема, по-нежна
и от полъха да съм,
по-тиха
и от въздуха притихнал,
по-истинска от всякоя жена, която би могла
да те обича...
Затворил съм очи и ...нося се в савана,
а пурпурните стръкове
трептят
и вятъра сребрист
крилете ми разтваря над висшата възбрана -
нагоре,
нагоре към свода ни
тъй чист...
А слънцето с целувка в мен изгрява,
с целувката
и аз изгрявам цял,
при теб съм и сънувам, сякаш паря,
дъхът над всичко с нас
е отлетял от любовта ти всеотдайна отболял.
А ти си тази за която,
сърцето ми ... не спира все да пита...
© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados