ЗАТВОРИХ ВРАТАТА

dasim
5 3

24 jun 2004, 12:01

Poesía

1450 0 2

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА

Затворих вратата. Спомените зарових,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Вярата в тебе отдавна загубих

и вече не вярвам на мъжки сълзи.

Затворих вратата, затръшнах я с трясък.

Ключът пък захвърлих незнайно къде.

И всичко забравих – гласа ти, очите...

И никога нищо не е било.

Затворих вратата. Към тебе – навеки.

Към всичко и всеки, към целия свят.

Недей да ме търсиш в спомени стари,

Нищо от мене няма в тях.

Затворих вратата. Зарових мечтите ни,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Не моли да те пусна в живота си...

Проклинам те! Вечно навън да стоиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

изречена (Мая Попова)

2007-01-14T10:48:39+02:00

много категорично и... яростно.
John_Coffey (Александър)

2004-06-30T17:03:42+03:00

Стихотворението като такова е много добро....но не мислиш ли че си прекалено жестока(не че знам историята,но не мисля че някой заслужава толкова негативен заряд).Не мислиш ли че донякъде и ние сме виновни когато позволяваме да ни лъжат...