~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
14 sept 2010, 11:48

Затворници 

  Poesía
745 0 4

Въпрос:
От какво си недоволен, свят,
че разтресе до основи свойта същност?
За какво не си прости, живот,
та разби се в своята окръжност?
Нима виниш нищожните си твари
за деградацията на своя „свят” морал?
Когато всъщност всички знаят, че 
Живот такъв у нас си Ти създал! 

О, замълчи със своята душевност,
чиста като уличен  разврат. 
Искаш нещо да ми кажеш за Содом,
когато Ти  създаде тоя град?
Нима си толкоз дързък, Боже мой,
какъв нахал...

Е, ще те чуя, какво ли ми остана, говори!
Да бъдеш кратък, ей, че времето ми е пари. 

Отговор:
Създадох аз един идеал, 
свят с подобни нему много други. 
Но все ме съдите какво съм дал
и живеете във своите заблуди .
Редите пъзели с цинично его
и всяка корист наричате любов.
И все не съм достатъчно от всичко,
превърнахте ме в мит и в блян,
оправдавате със мойта вечност
живота си на празно пропилян.

Свобода ви дадох да обичате,
а изродихте я във  притежание,
с лекота от Мене се отричате,
запленени от свойто обаяние.

Не съм избягал и не съм умрял,
макар да ме затворихте във църкви.

© Свобода Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси Николина, много си мила
  • Мисля,че след прочита на този великолепен(слабо казано)СТИХ,ще се чувствам много добре днес.Поздрави!
  • А защо не ?
    Коментирай я, би ми било интересно
  • Няма да коментирам смелостта да се говори от името на Бог.
    Аз мисля, че Бог е заложил във всеки от нас и добро и зло - и след това ни е дал най-голямото човешко изпитание - свободата и правото на избор...
Propuestas
: ??:??