Заваля пролетен дъжд...
сребрист с надежда упойващ,
в коренищата приплъзна се пръв
и изпълни ги с тонус затрогващ.
Потоци душевни, небесни...
се стекоха подобно балсам.
Жадни запиха земните грешници
и опиха тревите без срам.
Тъй чакан след сухата зима,
дъждът цяла неделя валя...
Пролетта прокрадна се дивна
и със своя зелен ореол, заблестя.