Заведи ме отново на нашето място -
заведи ме на пейката, скрита в парка,
дето с теб преди време сядахме често
и се докосвахме с тебе, сякаш без мярка...
Заведи ме там, дето творяхме любов;
там, дето се раждаха слънца без окови...
Да тръгваме вече! Хайде, не си ли готов?
Там още ни чака една обич отровена...
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados