2 feb 2014, 20:28

Заведи ме там 

  Poesía » De amor
707 0 5

още си

като сакрална чаша вино

в един залез

на угаснал оранж

в косите...

далечен месец на брано грозде

стипчаво чувство за още

и още

свенлива обич

на гротеска - жал

по копнеж

утаил се в тъга... и

разпилян разговор 

за вино

 

... върни ме там

 

болезнено е

очите да отвориш

от звън на камбана -

пак чувам оня

божи звук...

достолепен храм -

капе светлина от сводест

прозорец

към обрамчено Христово разпятие

а там горе

някой открехва небето

и слуша...

къде ми е светулката...

и я търси... за мен

 

заведи ме там

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??