Българийо, защо ти плачеш,

сълзи по бузите ти текат,

защо за мнозина нищо не значиш

и към нищото глупци те влекат?

Защо мечтите ти за късче хляб продаваме

и затъваш ти до шия в кал,

защо на надежди голи се надяваме

и никой трагедията ти не е разбрал?

Защо не всеки искрено те обича

и тоз и онзи на теб се е присмял,

защо подир чуждото отстъпник тича

и със святото ти име се е подиграл?

Защото не всеки пази

на Паисий завета свят.

Душата ми такива мрази

и те силно ме гнетят.