nelli-jelqzkova (Нели Желязкова)
4 2
5 jun 2011, 22:56

Завиждаш ми 

  Poesía » Del paisaje
1029 0 4

Завиждаш ли?

Това е мойто лято -

по детски чисто и неотразимо.

С жита златисти цялото посято

и с малки твари, пъплещи едва забележимо.



Завиждай ми!

От Слънцето се храня,

от класовете дишам свобода.

Затуй аз свойто лято толкоз браня!

Не можеш ти да ми дадеш това.



Завиждаше ми

                      - за мечтите,

които бях посяла във лехите;

за песента, която от сърцето

излива се и ги пои.

Не ми завиждай! Замълчи!



И научи се да отглеждаш своите мечти..

 

© Нели Желязкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Завиждам ти на хубавото чувство - по детских чисто и неотразимо! Но последният ред на първия куплет не ми харесва. От една страна - малките твари, пъплещи едва забележимо, може би са мравчици, божи кравички или овчици, или другивлюбени бубулечици, което е умилително. Но може да са и някакви паразити. За да не са допустими подобни асоциации, може би този ред да стане
    "С жита златисти цялото посято -
    високи, волни и необозрими", или нещо друго, но малките пъплещи твари да се избегнат. Според мене.

  • Хареса ми!
  • Много,много хубаво!!!
Propuestas
: ??:??