23 jul 2007, 9:40

Завинаги 

  Poesía
567 0 0
В ръцете ти
поставих сърцето си.
Дали беше сън
или неизживяна мечта -
няма никога да разбера.
Бях силна веднъж,
а сега животът ми отново е мъгла и дъжд.
Сън след сън -
неизживяна мечта.
Кажи ми докога!?
Дали да се боря
или да застана настрана...
от теб...
от всичко,
което някога бях... защото теб познах...

Път през Ада си прокарах,
за да мога да съм с теб.
Стълба до небето извисих
и за теб е този стих.
За теб,
завинаги и сега,
част от моето сърце и душа!

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??