6 ago 2011, 22:48

Завивка за душата 

  Poesía » De amor
2250 0 41

Един измръзнал вик.

И тишина.

От многото в Живота си.

Дълбае

с накъсан дъх.

И самота.

В индиговите облаци ридае.

 

 

Измисля приказки.

Така

по-светло да е

сред тъмата.

И спомен - топъл лъч

в нощта,

завивка да е за душата.

 

 

Настъпва утро.

Синева

с очи примигва

и сияе.

Преглъща болката.

А Любовта

за Утре-то в сатен мечтае.

 

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??