7 nov 2024, 13:51

Завръщам се тук… 

  Poesía » Del paisaje, Otra
171 4 13

Всяко лято тук се завръщам,

вечер паля звездите в небето

още помни ме старата къща,

още вижда в мене детето.

И отново съм с боси крачета

малко и русо, с кърпичка бяла.

Слушам малките летни щурчета

песента им сърцето ми сгрява.

Прашният път се вие в полето

и ме водят светулките в здрача.

Може би, сте звездички в небето,

може би,… още някой ме чака?

Спомени пази в мене детето,

спомени свидни за дом и уют,

стискам ги в шепа, парят сърцето…

Света да пребродя, завръщам се тук.

 

06.11 2024

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Марко! Спомени, спомени... пазим ги в сърцето...
  • Прекрасен стих !
  • Радвам се, че ти харесва!
    Поздрав, Иван и благодаря!
  • Съкровен стих! Поздравления, Скитница!
  • Петя, благодаря ти!
  • Хубаво. Много мило и по детски сладко.
  • Благодаря ти, Петър! Точно съм се наканила да започна новата ти поредица в прозата, отивам да чета
  • А бяхме малки, радостни и щастливи в детството си. Прекрасни спомени пресъздаваш Скити
  • Вили, Георги, радвам се, че ви докосна!
    Благодаря ви!
  • Ех, детството - израснах на село, пълна свобода имах на всичкото отгоре, и колко щастливи спомени имам в архива...
    С 2 думи, разбирам те отлично 🌹
    Поздравявам те.
  • Уютно и топло е тук.
    Поздрави, Скити
  • Благодаря ти, Дейна! Важно е да пазим спомените си, натъжават, но и топлят...
  • Вярно е, парят тези детски спомени...
    Мило ми стана на душата от твоя стих, Скити!
Propuestas
: ??:??