Под бездомната стара луна,
мое село, ти спиш уморено,
моя малка, родна земя,
мое детство в синьо, зелено.
Под бездомната стара луна
аз се връщам при теб ненадейно,
като падаща малка звезда...
И отново присядам нестройно
пред вратата на старата къща,
под небесната звездна стреха.
- Целуни ме! Аз пак се завръщам,
моя хубава селска чешма. ...