Във мене си. А аз съм в скута ти...
Два микрокосмоса във две тела.
Отвори се портал към вечността в минутата,
в която топлината ти се в мен разля...
Прокарвам тръпни длани по лицето ти.
Не се движù! Бъди мечтания ми Бряг!
Ще те заливам с погледи и устни, и ръцете си.
Две пагубни енергии ще се сношат...
Да бавим много дълго неизбежното.
Тектонски плочи, движещи се векове
преди пространството да разлюлеят с нежност.
Завръщам се... Не помня откъде...
© Таня Донова Todos los derechos reservados