4 nov 2014, 9:48  

Завръщане 

  Poesía
745 0 11

Във мене си. А аз съм в скута ти...
Два микрокосмоса във две тела.
Отвори се портал към вечността в минутата,
в която топлината ти се в мен разля...

Прокарвам тръпни длани по лицето ти.
Не се движù! Бъди мечтания ми Бряг!
Ще те заливам с погледи и устни, и ръцете си.
Две пагубни енергии ще се сношат...

Да бавим много дълго неизбежното.
Тектонски плочи, движещи се векове
преди пространството да разлюлеят с нежност.
Завръщам се... Не помня откъде...
   

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страшен стих!! Останах без думи...
  • Яхя, благодаря ти!
  • Адмирации и от мен !
  • Удоволствие сте ми! Благодаря ви!
  • Изящен стих,градация на чувството.Аплодисменти!
  • Природа, космос,синхрон! Влюбена планета кръжи около своята звезда и само тектониката обърква на планетата нейната мечта!Поздрав,Таня!Удоволствието е мое когата чета!
  • Споделен миг! Сливане на души и тела - деликатно поднесено...
    А финалът изразява зашеметяващата сила на преживяването -
    "Завръщам се... Не помня откъде".
    Хубава поезия!
  • Финала ме остави без думи и ме накара да настръхна. Такова интензивно вълнение не бях чувствала скоро- разкошна работа! Браво!
  • Поздравявам те! Има нещо ефирно в поетичния ти рисунък!
  • Завръщам се ! Прекрасно е когато се завръщаш с любов ! Бъди щастлива и много обичана!
  • Любовта е най-необяснимото и най-прекрасното!
    Не са и нужни дълги обяснения.
    Живей за нея - всичко друго отстрани!
    Нека вечно щастие ти донесе, Таня!
    Спокоен и ползотворен ден!
Propuestas
: ??:??