yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
6 oct 2008, 0:18  

Завръщане 

  Poesía
864 0 13

Понякога е тъжно и студено.
Тогава съм сама.
И в луминисцентните си зеници
поглъща ме Бургас.
Тогава вятърът е истина -
студена и безмилостна.
И като рана незарастваща
морето плисва ме
със бяла и солена пяна.

Понякога е призрачно и страшно.
Съвсем сами, заглъхват стъпките ми
в безвъздушното пространство.

Тогава фарът, със самотните си светлини,

отчаяно-зловещи приказки разказва.

Такава самота изпива вярата,

душата ми безмилостно взривява,

а в вените потича празнота

и стиховете се препъват в нея.

 

Тогава тръгвам със експресни влакове
към детските си безразсъдни радости
и спирам на пропуснатите гари,
посърнали в носталгия по младостта ми.

 

Изпъват мъжкото си тяло релсите,

посоките си щедро ми даряват,

а аз отново ставам нежнопролетна

и се завръщам истинска в Бургас.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви момичета и момчета, приятели!
  • И аз вече все по-често пътувам към тези гари...

    Поздравчета !
  • Меланхолично. Харесах
  • Обичам да те чета,Веси!Прегръдки!
  • Тъжен и красив стих! Поздрав, Весела!
  • Всеки си има такива мигове Веси.И аз също.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=127902
  • Ще замълча!Каквото и да кажа ще е малко за това вълнуващо откровение!Прегръщам те!
  • Смайли, вчера ми беше малко тъжно, та затова бръкнах в паметта на компютъра и извадих най-тъжното си стихотворение. Писано е през зимата на 1984. Тогава почина мама. Не успях нищо по-лично да й напиша. Само това.
    Кети, уверявам те, че след това стихотворение, нито една гара не съм пропуснала, мила. Даже съм скачала в движение, ако влакът ми не намали скорост
    Ласка и Петинка - Боже, те не звънят, те ми продират съзнанието тези мои разсипани кристали!
    Абсолютно, Мариники... понякога... само понякога. Снощи моята приятелка Вани, (която ми е много строг литературен критик), след като го прочете, ми написа на скайпа: "koi ukroti oparnichevata" . Никой, Вани, й написах, никой не е в състояние да ме укроти! Просто секунден отдих. Споко!
    Благодаря ви, момичета!
  • ...обичам ти тези експресни влакове...красива носталгия...
    понякога...само понякога...нали, Веси...с обич.
  • звънят кристалите,
    разсипани от нечие отсъствие

    Веси!
  • "В такава самота
    звънят кристалите,
    разсипани от нечие отсъствие."

    красиво...
    Поздрав!
  • Ах, пропуснатите гари... колко стихове им посвещаваме, след като ги пропуснем! Хубав стих, малко тъжен, но много красив
  • Понякога сме тъжни и сами,сами със спомените си и носталгия към детството.Тъжни,но и красиви.
    Поздрав за прекрасния стих Веси!
Propuestas
: ??:??