Завръщане

       Сънувах сьн, вълшебен сън,

       че бях аз там, но някак друг

       и заживях в този сън

       без страх, без болка и без смут.

      В съня отворих аз врата,

      пред мен простор и  светлина,

      от лъч погален мека топлина

      безцелно тръгнах, хей така.

      От где посоката познавах,

       навярно бил съм тук преди,

       започнах някак да се връщам

       в миналите сладки дни.

       Видях небето, че е синьо,

       от нейде птица долетя,

       аз вгледах се в нейни краски

       и дълго слушах песента.    

      И път широк пред мене грейна,

      по него тръгнах, полетях,

      дочух тогава глъч игрива

      и пъстри хора там видях.

     Червени, жълти и зелени,

      безброй усмихнати лица,

      те идваха в танци луди,

      към мене идваше вълна.

     Вълна от чувства позабравени,

     сираци в моето сърце,

     от никой търсени, неканени

     протягате към мен ръце.

     О, мое детство, изживяно,

     защо нахлуваш в мен сега,

     те, моите очи са други,

     аз виждам  вече друг света.

     Не вярвам, че ще оцелея

     без цел, кроежи, суета,

     не вярвам, че ще оцелея

     с детски мисли и дела.

     Но чакам те за нови срещи,

     макар в миражи и насън,

     врата към тебе ще отворя,

     когато чуя глъч и звън.