Отново се връщам към стари места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво, но е различно,
величествено и гордо, но не романтично...
Хълмове зелени като кадифе,
планини безброй в скалното море,
зъбери безкрай с храсти зелени,
в небето планините с чела са опрени.
С тъга и болка гледам таз картина.
Друг път за тук дали пак ще има?!
Пътищата странни Господ ги пресича
и съдбите земни, като броеница,
ту напред вървят, ту се връщат бавно,
времето отмерват глухо, безпощадно...
2008 г, Черна гора
© Nina Toshich Todos los derechos reservados