koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
26 sept 2015, 10:54

Завръщане 

  Poesía » Otra
351 0 7

При тебе пристигам. На прага.

Ти моя си, майчице, драга!

Не съм те забравил. Не съм!

Раздялата беше ми сън.

 

Пристъпвам на прага полека

с походката мъжка и мека.

Натикскам звънеца. Звъни.

Подканям те сякаш: Стани!

 

Аз знам, че за мене трепериш.

Ръцете си пак да разпериш

и да ме прегърнеш в домà,

че няма да бъдеш сама.

 

Синът ти при тебе се връща,

със мъжки те длани прегръща.

Понесъл съм своя си кръст

да стигна до твоя ти ръст.

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели! Трогнат съм от хубавите коментари и за оценките!Чрез Вас написаното добива смисъл!Желая на всички приятна и творческа неделя!Сърдечни поздрави от мен!
  • Признателно, силно и вълнуващо! Поздрави, Никола!
  • Много искреност и силни внушения!
    Харесах, Ники!
    Поздрави!
  • Силно ме докосна стиха ти, Никола! Прекрасно е!
  • Поздравления за стихотворението, някои елементи ми харесаха особено много. Продължавай в същия дух.
  • Много мило - докосващо...!!!
  • Много силен финал - особено последните му два реда са истинска находка.
    Не е лесно да се каже нещо ново за майката - толкова много е писано за нея. Добре е, че дръзваш да пишеш на тази вечна тема, Никола. Определено написаното ми хареса. Поздрав!
Propuestas
: ??:??