Клапа...
Спира на времето влака.
Бъдещото ни днес от преди,
гордо слиза
и никой не чака,
за да тръгне по стари следи.
И отново
зелен е листецът,
и отново дървото е бук.
Той поетът е.
Той е светецът,
центърът на вселената тук. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse