Там някъде, зад стръмните завои на Балкана,
на горите зад вековните стени,
е скрита най-голямата ми тайна
и, чакайки да я събудя, кротко спи.
Заминах си оттук преди година,
заклех се тихо "Няма да се върна!".
Но зад себе си оставих спомен за красиво минало;
за толкова усмивки и мечти.
Оттогава нещо все ме тегли
към малкото градче високо в планината.
Към изстраданите ми най-хубави години...
Към майчинското в погледа на класната.
Разкривам днес онази скъпа тайна:
вече съм пред прага на живота,
различна отпреди. И мъничко пораснала.
Но сърцето ми остана в Котел.
© Илица Todos los derechos reservados
с обич, Илица. Съпричастна съм.