Когато бях, не се очакваше да пазя тихо.
Избирах грешките и си проправях път през тях.
Бях глупава и неразумно много исках,
Да боря истини във мрачен и гротестен свят.
Не се измарях от обидата, от болката, от разтрошените мечтания.
И все избирах да си дам напук криле.
Рискувах времето си, връзките си с хората,
все гонех космоси и си доказвах светове..
И после някога, там някъде се счупи нещо крехко.
Пропука се, застина и полека се разпръсна
като прах
Така се случва при порасналите хора. ...