natiii (Наташа Басарова)
334 3230
14 ago 2008, 15:00

Завръщане 

  Poesía » Otra
925 0 25
 

 

В лицето срещу мен познах човека

от стария портрет потънал в прах,

пресече бавно калната пътека,

с очи пропити със тъга и страх.

 

Пред портата застана мълчаливо,

погледа дълго пустия ни двор,

а моето сърце заби пенливо,

когато срещна неговия взор.

 

"Това е той"- нашепваше липата,

засенчила  верандата отпред,

една сълза се плъзна по страната,

за да стопи заседналия лед.

 

Затичах се!Прегърнах го сърдечно,

а той неутешимо зарида,

че бащино сърце обича вечно

и завещава родова следа!

 

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??