Коларски път и ниви натежали
от пълни житни класове,
баир, покрит със дренки и къпини,
забулен в облачета бели
и мараня от огнено небе.
А долу, нейде там, във равнината
се сгушило писано селце
с пътечки прашни,
с улички познати,
прилежно скътани в сърцето на дете.
От спомен мил изниква майска песен,
небе с безброй звезди и щурчово гласче…
Като в картина - златна есен,
дръвчета… сочни плодове.
Асмата като огърлица,
закичила моминска гръд.
Гнездо на щъркел - горда птица,
в очакване на дълъг път.
Ухае пъстрата градина,
сред нея кладенец студен,
и бор, и кичеста калина
даряват сянка ден по ден…
Ромашка (ЗЧ), 12. август
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados